Седмица след второто тежко наводнение, ударило монтанските села Кобиляк и Лехчево, държавата и общината отново демонстрират какво значи институционален разпад.

Десет минути дъжд, а щетите – огромни! Вижте Лехчево след бедствието /Видео/

Няма помощ, няма техника, няма дори присъствие, а жителите са оставени сами да се оправят – с джобни пари, лопати и наета частна техника.

Въпреки многократните апели на местните кметове, нито една държавна институция не е изпратила помощ или техника за почистване на отводнителните канали, които бяха причина за бедствието.

Общината, в лицето на Бойчиновци, реагира… с един-единствен багер. С него „спасителната операция“ ще продължи с месеци – време, през което хората отново ще живеят в страх от следващия дъжд.

Жителите на Кобиляк събират пари, за да наемат фирми с багери. В 21 век, в държава членка на Европейския съюз, хората в малките населени места буквално купуват си сами инфраструктура, за да не потънат в кал и мизерия.

Кметът на село Кобиляк: „Следващият дъжд вече ще бъде фатален за селото“

Селата се давят, хората плащат, кметовете търсят багери под дърво и камък, а институциите? Те мълчат. Министерства, агенции, фондове, комисии – всички, които би трябвало да реагират при бедствия, отново са в отпуск. Когато наводненията отминават, с тях си отива и последният шанс някой чиновник да поеме отговорност.

Въпросите без отговор:

Къде е планът за превенция на бедствия в област Монтана?
Къде са средствата за аварийни ситуации, заложени в общинския и държавния бюджет?
Защо една община има само един багер за всички села?
И защо гражданите трябва да плащат от собствения си джоб за това, което вече са финансирали чрез данъците си?

Докато държавата отказва да види проблема, хората живеят в реалност, в която оцеляването зависи не от институции, а от дарения, лични усилия и взаимопомощ. И ако утре пак завали – всичко ще се повтори.