На 4 юни 1880 година, с решение на Народното събрание, се полага основата на българската национална валута – българският лев. Това събитие бележи важен етап в икономическото изграждане на новоосвободената държава и поставя България сред страните със собствена парична единица, създадена на законово и финансово ниво.

Интересен факт е, че първоначално левът е бил приравнен по стойност на една от най-устойчивите валути на онова време – френския франк. Според приетия номинал, 100 стотинки се равняват на един френски франк, което означава, че българският лев се базира върху стабилността на тогавашната френска финансова система. Това решение е взето неслучайно – целта е да се вдъхне доверие у гражданите и чуждестранните партньори в устойчивостта на новата валута.

Самото име "лев", което на старобългарски означава "лъв", е не само езиково, но и символично натоварено. То е избрано като израз на сила, независимост и национална идентичност, качества от особено значение за страната в първите години след Освобождението. Стотинката пък, като делима единица на лева, идва от думата „сто“, подчертавайки десетичната система, въведена по европейски образец.

Първите монети в левове и стотинки се появяват малко по-късно, сечени в чужбина, най-често във Франция, докато в България се изгражда инфраструктурата за собствено монетосечене. Монетите се характеризират с прецизен дизайн, вдъхновен от европейската традиция и националната символика.

Банкнотите също се въвеждат в обръщение постепенно, с внимателно контролирана емисия, за да се избегне инфлация или обезценяване. Левът, макар и сравнително млад по световни стандарти, бързо става разпознаваем и уважаван финансов инструмент в региона.

Днес, 145 години по-късно, левът остава основната парична единица на България, макар и с валутен борд, фиксиран към еврото. Страната е в очакване на присъединяване към еврозоната, което ще ознаменува нова ера в паричната ни история, но символиката на лева няма да бъде забравена.

Националната валута не е просто средство за разплащане – тя е икономическа, културна и историческа памет. Левът е свидетел на промени, кризи и възходи, и остава едно от най-разпознаваемите постижения на българската държавност.