С поглед към миналото и с ангажираност към съхраняването на културната идентичност, в Монтана се проведе научната конференция „Българският Северозапад в Европейския югоизток през вековете“. Събитието бе организирано от Института по балканистика с Център по тракология към БАН (ИБЦТ към БАН), в сътрудничество с Регионалния исторически музей – Монтана и Община Монтана, като част от културната програма преди празника на града – Свети Дух, който тази година се отбелязва на 9 юни.

Форумът събра едни от най-изявените изследователи в областта на историята, археологията и литературата. Официалното откриване бе направено от проф. Александър Костов, председател на научния съвет на ИБЦТ, а приветствие към участниците поднесе кметът на Монтана Златко Живков, който подчерта ролята на събитието като платформа за изваждане на нови исторически данни на светло.

Историческата рамка на форума бе необичайно широка – от късния неолит до съвременността. Д-р Ваня Иванова, директор на Историческия музей, отбеляза, че събитието представлява „историческа екскурзия“, започваща от древни дунавски общества. Чрез онлайн включване, д-р Евгения Найденова представи археологически данни от своите теренни проучвания, които допринасят за реконструкцията на праисторическите връзки между двете страни на Дунав.

Силен акцент бе поставен върху миграционните процеси. Проф. Рая Заимова и д-р Маргарита Добрева представиха за първи път архивни османски документи от Истанбул, свидетелстващи за унгарската имиграция във Видин след революциите от 1848 г. В друга своя тема историкът Нели Стефанова разгледа преселническите вълни в региона по време на Възраждането, а Владимир Пауновски осветли малко известни аспекти от историята на еврейската общност във Видин през XVI–XVII в.

Внимание бе отделено и на личности с принос за културната и обществена история на Северозапада – Екзарх Антим I, първият български балнеолог д-р Дамян Иванов, както и на ключови събития като българо-сръбския събор при Кадъ Боаз и българо-югославските отношения в края на Втората световна война.

В отделен панел бе поставена темата за Северозапада в литературата. Проф. Пламен Антов представи вълнуваща лекция на тема „Малкото отечество“ в лириката на Иван Давидков, изследвайки местата и носталгията в поезията на родения в този край автор. Д-р Людмила говори за съвременните измерения на поезията от Северозападна България и нейните европейски препратки.

Сред участниците в конференцията бяха и акад. Ячко Иванов, д-р Митко Новаков от БНР, историци като Анюта Каменова-Борин, Мариус Георгиев, Гергана Георгиева, Даниел Йорданов, Лилия Гигова и Юлий Йорданов.

Събитието беше културен мост между поколенията и напомни, че Северозападна България не е само географски район, а многопластова историческа сцена с принос към европейската цивилизация.