В покъртително интервю, една майка изля болката си пред Светлин Балкански, споделяйки, че повече от месец след мистериозната смърт на сина ѝ – Мирослав, институциите мълчат, а справедливостта изглежда недостижима. (от убийството мина вече почти година)

От първия ден след трагедията, майката на починалия остава в пълно неведение.

„Никой не ми е дал нищо. Нямам съдебно решение, нямам патоанатомична експертиза. Дори не знам от какво е починал синът ми“

, разказва със сълзи майката.

По думите ѝ, патоанатомът обещал документи, но впоследствие категорично отказал да ѝ ги предостави с обяснението, че случаят е в досъдебна фаза.

Допълнителни съмнения се пораждат и от твърденията ѝ, че полицията и криминалистите не са извършили основни действия по разследването – не са взети кръвни проби, нито отпечатъци от мястото на предполагаемото престъпление.

„Снимат, но не взимат нищо“, казва тя.

Особено тревожен е и фактът, че личният телефон на починалия мистериозно е изчезнал след обиск, без тя да бъде уведомена или да подпише приемно-предавателен протокол.

Седмици по-късно, институциите продължават да отказват информация.

Според майката, когато се обръща към полицията или прокуратурата, единственото, което чува е „работим по случая“, без допълнителни разяснения.

„Не знам дали работят, или прикриват нещо. Всички мълчат – от криминалисти до патолози“.

Освен институционалната тишина, усеща и страх в квартала.

„Хората знаят, че нещо се е случило, но не смеят да говорят. Страх ги е“

Името на Олег Димитров, свързан с разследването, също се споменава – той бил в болничен, а друг служител – в отпуск, когато тя поискала среща.

Въпреки всички опити, майката остава без отговор. Нейната единствена възможност сега изглежда е обръщение към Централната прокуратура в София и Министерството на вътрешните работи.

С надежда за независим контрол и истинско разследване, тя призовава: „Ако така ще продължава, ще търся справедливост в София.“

Този случай показва болезнено колко трудно е понякога да се добие достъп до истината, особено когато институциите, натоварени с тази отговорност, отказват съдействие.

Майката на Мирослав не иска мъст – тя иска отговори.

И като всяка майка, заслужава ги.

Видеото не бе публикувано , за да не пречи на разследването, но вече година по-късно нищо не се е променило и затова се публикува.