На 14 януари ромската общност празнува Банго Васил („Куцият Васил“), наричан още Василица – най-важният празник в ромския календар, известен като ромската Нова година. Традиционно празникът продължава три дни – от 13 до 15 януари, но централният момент е именно 14 януари.

Според вярванията, първият човек, който прекрачи прага на дома на този ден, предопределя каква ще бъде цялата година – дали ще донесе здраве, късмет и благополучие.

Свети Васил е почитан като закрилник на ромския народ. С празника са свързани няколко легенди, които обясняват особения му статут.

Една от най-разпространените разказва как Дяволът се опитал да удави ромите, но Свети Васил изпратил ято диви гъски, които ги изнесли на брега и ги спасили. Затова в навечерието на празника – на 13 януари – на трапезата задължително присъства птиче месо – гъска, петел или кокошка.

Празникът започва с вечеря на 13 януари, по време на която членовете на семейството си прощават взаимно, като си целуват ръка. След това най-възрастните – бабата и дядото – разчупват питка, за да се види на кого ще се падне късметът през новата година.

Всяко дете отчупва парче от питката, но първата хапка не се изяжда – тя се увива и се поставя под възглавницата, защото се вярва, че сънят през тази нощ предсказва каква ще бъде годината.

Друга легенда разказва, че когато Бог решил да унищожи ромите, Свети Васил и Свети Георги – най-почитаният светец сред ромите – спасили едно момче и едно момиче. По време на небесен празник те ги показали на светците, а децата започнали да пеят и танцуват, като донесли радост и веселие – така ромският народ бил пощаден.

На 14 януари сутринта децата обикалят домовете в квартала и сурвакат за здраве, щастие, благополучие и плодородие, както при българския Васильовден.

Василица е празник на новото начало, прошката, семейството и надеждата, който заема централно място в културната и духовната традиция на ромската общност.