България продължава да среща сериозни затруднения в изграждането на магистралната си мрежа, което я нарежда сред най-бавно развиващите се държави в Европа по отношение на пътната инфраструктура. От началото на строителството през 1974 година до днес са завършени едва около 900 километра автомагистрали – средно по приблизително 17 километра годишно.

При запазване на сегашното темпо съществува реален риск магистралната мрежа да остане недовършена дори до края на века, предупреждават експерти в сектора.

Сред основните причини за бавния напредък са ограниченото финансиране и политическата нестабилност. Само за последните три години страната е преминала през седем правителства, което сериозно е забавило ключови инфраструктурни проекти.

Показателно е и сравнението със съседна Румъния – в периода от 2020 до 2024 година в България са открити едва 39 километра нови магистрали, докато в Румъния в експлоатация са влезли над 217 километра.

Допълнителен натиск оказва и рязкото поскъпване на строителството. Цените са се увеличили повече от два пъти, основно заради последиците от пандемията и войната в Украйна, което допълнително затруднява реализацията на нови участъци.

Макар на хартия да съществуват проекти за още около 900 километра магистрали, пътни специалисти предупреждават, че без стабилно управление и ясни финансови стратегии забавянето може да доведе до дългосрочни проблеми с транспортната свързаност.

Според тях липсата на модерна и завършена магистрална мрежа вече се отразява негативно върху икономическото развитие на страната и възможностите за инвестиции, особено в по-слабо развитите региони.