От незапомнени времена, когато зимното слънце гали лозята, а студеният въздух носи обещание за нова реколта, българите отдават почит на Трифон Зарезан – празник, в който се срещат земята, гроздето и човешката радост. В сърцето на Северозапада традицията оживява всяка година без прекъсване, а Вършец отново се превърна в сцена на музика, танци и аромат на вино.

На 14 февруари пространството между Общината и читалище „Христо Ботев-1900 г.“ се изпълни със смях и празнично настроение. Ученическият духов оркестър „Дефилир“ при СУ „Иван Вазов“ с ръководител Николай Пеев даде тон на тържеството, а поколения вършечани се събраха на площада – обединени около лозята, виното и общността.

„На днешния ден ние зарязваме ритуално лозата и поливаме корените ѝ с вино, за да има богата реколта със здраво грозде и хубаво вино. Важно е да предадем традицията на следващите поколения, защото в модерния свят тези знания и умения все по-трудно се съхраняват“, каза кметът на община Вършец инж. Иван Лазаров, който самият е винопроизводител и експерт в технологията на виното. Той пожела здрави лози, пълни бъчви и успешна година за всички земеделски производители.

Празникът започна с тържествен водосвет, отслужен от енорийския свещеник отец Венцислав Радевски. След това кметът заряза специално засадените млади лози и ги поля с вино от бакърено менче – символ на здраве, берекет и плодородие.

Неизменна част от честването бе конкурсът „Най-добър производител на домашно вино“ – реколта 2025. В надпреварата участваха 18 майстори, представили 12 червени и 6 бели вина. При червените победител стана Александър Алексиев със сира и каберне, следван от Петър Давидов и Георги Христов. В категорията за бели вина първото място завоюва младият Кристиян Кръстев с мускат отонел, втори се класира Мирослав Алексиев, а трети – Красимир Кръстев. Отличените получиха парични награди от 100, 70 и 50 евро и грамоти от името на кмета.

Фолклорна група „Вършец“ с ръководител Марин Маринов поведе кръшните хора̀, а площадът дълго пулсира от веселие, приятелски закачки и пожелания за берекет. Майсторлъкът на местните винари оживя в чашите и усмивките, а празникът отново показа, че Трифон Зарезан не е просто ден за лозята, а ден за радост, общност и споделен живот.