Северозападна България от години е символ на демографски срив, икономическа стагнация и липса на перспектива за младите хора. Именно затова, според Петър Петров, решенията трябва да бъдат дългосрочни и насочени към основата на развитието – образованието.

Една от идеите, която все по-често намира място в дискусиите за бъдещето на региона, е създаването на висше учебно заведение в Монтана. Подобна инициатива напълно се вписва в последователната позиция на Петров, че държавата трябва да инвестира целенасочено в изоставащите региони, вместо да концентрира ресурси само в няколко големи града.

Днес хиляди млади хора от Северозапада напускат родните си места, за да учат и работят в София или в чужбина – процес, който рядко е обратим. Липсата на университет в региона е ключов фактор за това. „Не можем да очакваме младите да останат, ако не им дадем реална възможност да се развиват там, където са родени“, подчертава Петров. Според него, „образованието е най-силният инструмент срещу обезлюдяването и икономическата изолация“.

Създаването на ВУЗ в Монтана би задържало значителна част от абитуриентите, би привлякло студенти от съседни области и би създало необходимата академична и интелектуална среда. „Когато държавата инвестира в знание, тя инвестира в бъдеще – не само на един град, а на цял регион“, допълва той.

Петров подчертава, че темата не е нова и вече е поставяна на най-високо институционално ниво. „Поставял съм въпроса за създаване на висше учебно заведение в Монтана пред последните трима министри на образованието и ще продължа да настоявам, докато се стигне до реални действия“, заявява той. Според него е необходима политическа воля и координация между институциите. „Очаквам съдействие и от служебния министър на образованието, защото това е кауза, която надхвърля партийните различия и е в интерес на целия регион.“

Един университет не е просто образователна институция – той е икономически двигател. Очакваните ефекти включват създаване на нови работни места – както за преподаватели и администрация, така и в сферата на услугите. Ще се стимулира местният бизнес чрез повишено търсене на жилища, транспорт, търговия и услуги. Това от своя страна ще доведе до повишаване на доходите и ще създаде по-благоприятна среда за инвестиции. „Всеки лев, вложен в образование, се връща многократно в икономиката“, изтъква Петров.

Позициите на Петър Петров показват, че регионалното развитие не може да се случи изолирано. Той последователно поставя въпроси, свързани със състоянието на инфраструктурата, проблемите във ВиК сектора и липсата на достатъчно инвестиции в Северозападна България. В този контекст идеята за ВУЗ трябва да бъде част от по-широка стратегия, която включва подобряване на пътната мрежа, модернизация на публичните услуги и подкрепа за местната икономика.

Създаването на висше учебно заведение в Монтана не е просто образователен проект – това е ясно послание, че държавата може и трябва да има активна роля в развитието на изоставащите региони. „Северозападът не трябва да бъде забравена територия, а приоритет“, заявява Петров. Подобна стъпка би дала реална перспектива за младите хора, би създала стабилност за местната икономика и би допринесла за дългосрочното демографско възстановяване на региона.

В условията на дългогодишно изоставане, регионът има нужда от конкретни и устойчиви решения. Висше училище в Монтана е именно такъв ход – инвестиция в хората, в знанието и в бъдещето на България.